two violins in D minor

The air in the room is saturated with violins
and with a Bach's step I occur to the afterlife.
A hysterical laughter sprinkles me out of the corners,
the lechery tossing me excited in my bed.
I fear a kind of immortality.
And when I kiss the dead trust
of yesterday's blooming cornflower...
And when I go down a mad intention
that there the moon is dressed in blue...
And when I cough a sticky question out
about a secret so long unspoken..
And if I am going to be a creation,
I hope I'll find a new dimension
to kneel to my body, with an impulse.
But maybe I talk too much,
and I am too short to see the sun.
Perhaps it will come very soon
an unbelievable and unexpected humility.
There is a swallow on my shoulder
and if I move, it will leave me
with an apology.


ДВЕ ЦИГУЛКИ В РЕ МИНОР


Цигулково наситен е въздухът във стаята
и бахово настъпвам към отвъдното.
Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите.
в леглото ми се мята възбудено разпътното.
Страхувам се от някакво безсмъртие.
И щом целуна мъртвото доверие
на вчерашно разцъфнала метличина.
И щом потъна в бясно намерение,
че там луната в синьо е облечена.
И щом изкашлям лепкаво съмнение
на тайната му дълго неизречена.
И щом ще ставам тъкмо аз творение,
дано намеря друго измерение,
пред тялото ми с порив коленичило.
Но може би говоря твърде много
и сигурно съм твърде ниска,
за да видя слънцето.
И може би ще дойде много скоро
едно невярвано, нечакано смирение.
На рамото ми има лястовица
И ако мръдна ще си тръгне с извинение.







http://www.youtube.com/watch?v=Fo0K_n3VLG4