two violins in D minor

The air in the room is saturated with violins
and with a Bach's step I occur to the afterlife.
A hysterical laughter sprinkles me out of the corners,
the lechery tossing me excited in my bed.
I fear a kind of immortality.
And when I kiss the dead trust
of yesterday's blooming cornflower...
And when I go down a mad intention
that there the moon is dressed in blue...
And when I cough a sticky question out
about a secret so long unspoken..
And if I am going to be a creation,
I hope I'll find a new dimension
to kneel to my body, with an impulse.
But maybe I talk too much,
and I am too short to see the sun.
Perhaps it will come very soon
an unbelievable and unexpected humility.
There is a swallow on my shoulder
and if I move, it will leave me
with an apology.


ДВЕ ЦИГУЛКИ В РЕ МИНОР


Цигулково наситен е въздухът във стаята
и бахово настъпвам към отвъдното.
Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите.
в леглото ми се мята възбудено разпътното.
Страхувам се от някакво безсмъртие.
И щом целуна мъртвото доверие
на вчерашно разцъфнала метличина.
И щом потъна в бясно намерение,
че там луната в синьо е облечена.
И щом изкашлям лепкаво съмнение
на тайната му дълго неизречена.
И щом ще ставам тъкмо аз творение,
дано намеря друго измерение,
пред тялото ми с порив коленичило.
Но може би говоря твърде много
и сигурно съм твърде ниска,
за да видя слънцето.
И може би ще дойде много скоро
едно невярвано, нечакано смирение.
На рамото ми има лястовица
И ако мръдна ще си тръгне с извинение.







http://www.youtube.com/watch?v=Fo0K_n3VLG4

phantoms

Remain without teeth from gnashing
I am going back again,
where I started so long ago.
The same roads,
dotted with tired faces
and wrinkled from profligate youth people.
Their contemptuous glance obtrusively watch
the unravel, loose gait of my life,
cremated and scattered over the curbs
of all street, wide or cramped.
I was cursing them,
because of their crooked finger,
pointing to a path
in which my naive, roving steps
obediently leaded me.
My poor, bare steps,
they didn't know
that they will tread the macerate soil again,
where they are no longer visible.
For so many years wandering
I found only that
I have more time
to circle around those memory
for which everything has been told.


***


Останала без зъби от скърцане
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки,
осеяни със уморените лица
на сбръчкани от разюздана младост старци.
Презрителните погледи натрапчиво следят
разплетената, рехава походка на живота ми,
кремиран и разпръснат по бордюрите
на всички малки и големи улици.
Ругаех ги, защото кривият им пръст ми сочеше пътека,
по която
наивните ми скитнически стъпки
послушно ме поведоха.
Те, босите, не знаеха,
че пак ще тъпчат размекнатата почва,
по която отдавна вече не личат
следите им болезнени.
За толкова години обикаляне
открих единствено, че имам още много време
да се въртя в кръга на онзи спомен,
за който всичко вече е разказано.

erotic

Allure
my lips your lips.
Tasting
cautiously your salt.
If you wish
I will enlace a thin cobweb
of desire
around your hands and me.
If you wish
I will make love with your lips
in silence,
until
my tenderness spills
in tiny alleviation-drifts
and the body has no future.


***


Изкусяват
устните ми твоите.
Вкусвам
предпазливо от солта ти.
Ако поискаш
ще омотая тънка паяжина
от желания
около ръцете ти и себе си.
Ако поискаш
ще се любим с устните ти
мълчешком,
докато нежността ми се изсипе
на малки преспи облекчение
и оставя без бъдеще тялото.

chronic

When it stretches like a bubblegum
and a prayer stick in despair,
when breaking with no doubt
the waves of my supporting points,
when It grinds me greasy
the melody of a tragedy
and all stray promises get obese,
I hang exuses out to dry,
wiggle my eyes
and too ceremonially
forgive the scent of the last cigarette
and abstracted illusions
are hooliganing too irresponsible
in my eyes.
I feel
it matures in me
the fruit of the anonymously compassion.
A stench of sin I swallow up
and amputate the past with elegance,
its infected genitals.
Chronic lack of hope I have.
From my leaky shell 
visions of amazing universe are hatching.
And my conscience pines.
And I nightfall.
And I overripe.
I afternoon burn out.


***



Хронично


Когато се разтяга като дъвка
и лепне в отчаяние молитва,
когато се разбиват без съмнение
вълните на опорните ми точки,
когато ме примлясква мазно
мелодията на една трагедия
и затлъстяват всички безпризорни обещания,
простирам оправдания да съхнат,
въртя очи
и твърде церемонно 
прощавам аромата на последната цигара
и хулиганстват най-безотговорно
в очите ми разсеяни илюзии. 
Усещам
зрее в мен плодът на анонимно състрадание.
Зловоние от грях поглъщам
и елегантно ампутирам миналото
с болни гениталии. 
Хронична липса на надежда имам.
От спуканата ми черупка се излюпват видения
за изумителни вселени.
И чезне съвестта ми.
А аз се свечерявам
и презрявам.
Следобедно угасвам.

an average Madonna

Three times I spit in the bosom of the whining pride
and perhaps by chance it swung,
the universe, 
on its toes.
I went through the beds of all
celebrations and sweetnesses.
I threw
a deep powder
in the eyes of the desperate consciences.
But the freedom is a dangerous excuse.
A smile wiped the grimace of
the voluptuous intoxication,
and the climbed down hand for abominations
I cut with indifference.
I varnished the nails
of the pilgrimaging virginity 
of my emotions.
I saw in my dream
the impulse
of the barefoot desire
to resurrect the dance
in the rhythm
on my bare shoulders.
And between my palms,
praying pressed
a light was streaming,
showering
my remains 
after lovemaking.
Damn all hypocrites.
I'm not a saint.
My hungry body will swoop
on every string of love
dare to ring under its heels.
The strong illuminators of the time
will light my flesh ...
an infant Magdalene, 
will scatter in the dark my soul ...
a spoiled Lolita.

Плюх три пъти във пазвата на хленчещата гордост

и по случайност може би се завъртя

вселената на пръсти.

Преминах през постелите на всички

тържества и сладости.

Хвърлях

непробуден прах

в очите на отчаяните съвести.

Но свободата е опасно оправдание.

Усмивката изтри гримасата на

сластното опиянение,

а спусналата се ръка за мерзости

отрязах с безразличие.

Лакирах ноктите

на странстващото девство

на емоциите.

Видях в съня си

порива

на босото желание

да възкресява танца

в ритъма

на голите ми рамене.

А между дланите ми,

молещо притиснати

струеше светлина,

обливаше

остатъците ми след любене.

По дяволите всички лицемерия.

Не съм светица.

Гладното ми тяло ще се нахвърли

на всяка струна обич,

дръзнала да звънне под петите му.

Мощните прожектори на времето ще осветят

плътта ми на невръстна Магдалина,

ще разпилеят в тъмното

дуът ми на разглезена Лолита.