phantoms

Remain without teeth from gnashing
I am going back again,
where I started so long ago.
The same roads,
dotted with tired faces
and wrinkled from profligate youth people.
Their contemptuous glance obtrusively watch
the unravel, loose gait of my life,
cremated and scattered over the curbs
of all street, wide or cramped.
I was cursing them,
because of their crooked finger,
pointing to a path
in which my naive, roving steps
obediently leaded me.
My poor, bare steps,
they didn't know
that they will tread the macerate soil again,
where they are no longer visible.
For so many years wandering
I found only that
I have more time
to circle around those memory
for which everything has been told.


***


Останала без зъби от скърцане
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки,
осеяни със уморените лица
на сбръчкани от разюздана младост старци.
Презрителните погледи натрапчиво следят
разплетената, рехава походка на живота ми,
кремиран и разпръснат по бордюрите
на всички малки и големи улици.
Ругаех ги, защото кривият им пръст ми сочеше пътека,
по която
наивните ми скитнически стъпки
послушно ме поведоха.
Те, босите, не знаеха,
че пак ще тъпчат размекнатата почва,
по която отдавна вече не личат
следите им болезнени.
За толкова години обикаляне
открих единствено, че имам още много време
да се въртя в кръга на онзи спомен,
за който всичко вече е разказано.