an average Madonna

Three times I spit in the bosom of the whining pride
and perhaps by chance it swung,
the universe, 
on its toes.
I went through the beds of all
celebrations and sweetnesses.
I threw
a deep powder
in the eyes of the desperate consciences.
But the freedom is a dangerous excuse.
A smile wiped the grimace of
the voluptuous intoxication,
and the climbed down hand for abominations
I cut with indifference.
I varnished the nails
of the pilgrimaging virginity 
of my emotions.
I saw in my dream
the impulse
of the barefoot desire
to resurrect the dance
in the rhythm
on my bare shoulders.
And between my palms,
praying pressed
a light was streaming,
showering
my remains 
after lovemaking.
Damn all hypocrites.
I'm not a saint.
My hungry body will swoop
on every string of love
dare to ring under its heels.
The strong illuminators of the time
will light my flesh ...
an infant Magdalene, 
will scatter in the dark my soul ...
a spoiled Lolita.

Плюх три пъти във пазвата на хленчещата гордост

и по случайност може би се завъртя

вселената на пръсти.

Преминах през постелите на всички

тържества и сладости.

Хвърлях

непробуден прах

в очите на отчаяните съвести.

Но свободата е опасно оправдание.

Усмивката изтри гримасата на

сластното опиянение,

а спусналата се ръка за мерзости

отрязах с безразличие.

Лакирах ноктите

на странстващото девство

на емоциите.

Видях в съня си

порива

на босото желание

да възкресява танца

в ритъма

на голите ми рамене.

А между дланите ми,

молещо притиснати

струеше светлина,

обливаше

остатъците ми след любене.

По дяволите всички лицемерия.

Не съм светица.

Гладното ми тяло ще се нахвърли

на всяка струна обич,

дръзнала да звънне под петите му.

Мощните прожектори на времето ще осветят

плътта ми на невръстна Магдалина,

ще разпилеят в тъмното

дуът ми на разглезена Лолита.