chronic

When it stretches like a bubblegum
and a prayer stick in despair,
when breaking with no doubt
the waves of my supporting points,
when It grinds me greasy
the melody of a tragedy
and all stray promises get obese,
I hang exuses out to dry,
wiggle my eyes
and too ceremonially
forgive the scent of the last cigarette
and abstracted illusions
are hooliganing too irresponsible
in my eyes.
I feel
it matures in me
the fruit of the anonymously compassion.
A stench of sin I swallow up
and amputate the past with elegance,
its infected genitals.
Chronic lack of hope I have.
From my leaky shell 
visions of amazing universe are hatching.
And my conscience pines.
And I nightfall.
And I overripe.
I afternoon burn out.


***



Хронично


Когато се разтяга като дъвка
и лепне в отчаяние молитва,
когато се разбиват без съмнение
вълните на опорните ми точки,
когато ме примлясква мазно
мелодията на една трагедия
и затлъстяват всички безпризорни обещания,
простирам оправдания да съхнат,
въртя очи
и твърде церемонно 
прощавам аромата на последната цигара
и хулиганстват най-безотговорно
в очите ми разсеяни илюзии. 
Усещам
зрее в мен плодът на анонимно състрадание.
Зловоние от грях поглъщам
и елегантно ампутирам миналото
с болни гениталии. 
Хронична липса на надежда имам.
От спуканата ми черупка се излюпват видения
за изумителни вселени.
И чезне съвестта ми.
А аз се свечерявам
и презрявам.
Следобедно угасвам.